Бих се радвал, ако не 15 деца, а 15 000 се

Бих се радвал, в случай че не 15 деца, а 15 000 се откъснат от всекидневието и надникнат през портала на Вселената, безапелационен е Теодосий Теодосиев, който поддържа самодейността “Виж Къде е Марс ”, с помощта на която 15 деца ще посетят обсерваторията в Рожен, за следят и изследват Червената планета.

Г-н Теодосиев, астрономията сякаш още веднъж стартира да става съвременна просвета. На какво се дължи това събитие съгласно Вас?

От епохи се е говорело за астрономическа акуратност. За потребностите на астрономията са създавани най-големите логаритмични таблици - с акуратност до петия и шестия знак. Компютърната техника обаче разшири в невиждани мащаби точността и скоростта на изчисленията, за които в предишното са били нужни десетилетия, а от време на време и целият живот на някой астроном се е оказвал непълен. Технологичният прогрес на шестата научно-техническа гражданска война не подмина и астрономията. Мощни компютри моделират процеси, невъзможни за реализация в лабораторни условия, процеси с рискови положения на материята, заемащи невъобразимо огромни елементи в пространството, продължаващи невъобразимо дълго време. Адаптивна оптика, цифрова обработка на изображения, фрапантно разширение обсега на наличните за астрономически наблюдения лъчения, „ умни ” сонди изпращат облици от всяка планета на Слънчевата система, откакто са минали милиарди километри за десетилетия време... Всичко това впечатлява и възбужда изследователските пристрастености.

Скорошни изследвания демонстрират, че проучването на Вселената и планетите развива детското въображение. Как си обяснявате този факт?

Детското въображение в наше време е атакувано от доста страни. За страдание, осведомителният поток в множеството случаи предизвика консуматорски инстинкти и профанизира големи маси от международното население, включително и деца. Търсят се повърхностни резултати, основава се извратена визия за Вселената, в която живеем. Прекалената образна информация не развива въображението, а го потиска. Когато човек чете книга, му е е нужно доста повече въображение да осъзнае повествованието в нея, в сравнение с в случай че гледа кино версия. Съвременните хора, и изключително децата, не четат! Оттам идва и ширещата се незначителност в международен мащаб.

Детското въображение се нуждае от здравословна душевна храна – достоверна, документална информация за Вселената, в която живеем, а не от сладникави анимационни версии за слабоумни.

Могат ли таблетите да заменят телескопите в живота на децата?

По време на моето детство астрономът фен трябваше да търка две стъкла с абразивна паста сред тях, до момента в който едното стане изпъкнало, а другото вдлъбнато. Телескопите се правеха по способ, употребен от Нютон преди 400 години. Приличният телескоп трябваше да се изстрада. Това, което виждахме през него, нямаше къде другаде да забележим. Сега, посредством интернет, наблюдателните данни от най-големите телескопи в света стават общодостъпни. Това си има положителни и неприятни страни. От една страна, всеки човек, без да пътува през половината земно кълбо, без да заплаща за наблюдателно време, може да се разположи удобно вкъщи си и да получи невъобразима по количество и качество образна информация. От друга страна, се губи страстта, възприятието за достоверност, когато в пустинна околност, надалеч от центровете на претъпканост, заставаш очи в очи против Вселената и ставаш очевидец - очевидец онлайн на изгрева и залеза на далечни светове, получаваш чувство за безкрайност!

Напоследък доста се приказва за колонизацията на Марс. Какво мислите за този план?

Живеем в ера на глобализация, комерсиален свят, стопански рецесии, рецесия на свръхпопулацията, спорове. Една такава идеална цел, каквато е колонизацията на Марс, ще изисква крупно огромно финансиране без хоризонт за някаква възвращаемост. Преди половин век Студената война докара до прекаленост конкуренцията сред две стопански системи. В резултат за пилотираните полети до Луната по програмата „ Аполо ” бяха изхарчени средства, задоволителни за построяването на 4 000 завода за цимент. Девет полета с тричленни екипажи до Луната, шест кацания на по двама астронавти на лунната повърхнина със съответните проучвателен стратегии на терен, стотици килограми лунни проби за проучване и въодушевени прогнози за бърза колонизация на забележимата и противоположната страна на Луната. Половин век по-късно обаче никой различен не е летял и кацал на Луната. Явно не е стопански оправдано. Рисковете при полет до Марс ще са доста по-големи, а изгодите от човешко наличие - непропорционално дребни. Финансовият запас, нужен за една такава акция, ще е стотици пъти по-голям от този за полетите до Луната. За страдание, в обозримо бъдеще даже най-могъщите стопански системи в света няма да са в положение да осъществят подобен план. Явно не му е пристигнало времето. Трябва да се изчака за нови технологии, които да създадат превозването на товари в междупланетното пространство стотици пъти по-евтино. Тези нови технологии могат да се появят след 20 или 200, а може и след повече години, само че няма да е скоро. Да не забравяме и обстоятелството, че изискванията за живот в най-суровите климатични зони на Земята: пустини, Арктика, Антарктика, даже на Еверест, са хиляди пъти по-благоприяти за живот от тези, на която и да е друга планета от Слънчевата система.

Напролет като част от акцията “Виж къде е Марс ” 15 деца ще посетят обсерваторията в Рожен, с цел да следят и учат Марс. Какво е мнението Ви за сходни начинания?

Бих се радвал, в случай че не 15 деца, а 15 000 се откъснат от всекидневието и надникнат през портала на Вселената. Поводи непрекъснато ще има и би трябвало да се употребяват.